Един човек които, прие Христос по време на студентските си години в чужбина
Благодаря на Бог, който търпеливо чакаше да намеря Христос за мой Спасител. Аз срещнах Исус едва след като навърших 30 години. В края на 20-те си години, аз работех в шивашката промишленост, щастливи и доволен от моята кариера. Въпреки това, аз понякога се чудех: моят живот само за печелене на пари ли е или това да се оженя за правилния човек? Опитвах се да разбера какво е истинското значение на живота. Сега знам, че аз търсех, но не бях в състояние да намери отговор и загубих желанието да планирам за бъдещето. Тогава аз реших да търся отговор, и започнах едно дълго пътуване. Отидох в Канада, като търсих нови преживявания искаики да намеря това, което липсваше дълбоко в сърцето ми.
В Канада се срещнах с хора, които наричаха себе си християни. Така те ме заведоха на тяхната църква. В началото бях скептичен към тях, защото те бяха толкова мили с мен. Въпреки това, имах няколко чудесни преживявания с тези християнски приятели и постепенно разбрах, че има нещо специално в сърцата им както и в техните истински сълзи. В крайна сметка разбрах, че наистина има Бог, който се грижи за безнадеждно изгубените като мен. Разбрах, че Христос е умрял за мен и за моите грехове и през 2000 г. приех Христос като мой Спасител, също така тогава бях кръстен.
Тя израсна в християнско семейство
Когато бях на три години, майка ми стана християнка в момента на едно много трудно време за нашето семейство. Бизнеса на баща ми пропадна и след което, той напусна нашето семейство, така аз отново го видях когато бях вече на 12 години. Майка ми беше толкова отчаяна за нашето семейно положение, че тя ме заведе на местния мост с намерение да извърши самоубийство с мен. Като по чудо обаче, изображението на кръст изведнъж се яви на майка ми. Това беше кръста на покрива на една църква в нашия квартал, която майка ми често подминаваше с колата си. Тази неочаквана мисъл е спря от намерението и за самоубийството, така по-късно майка ми аз имахме възможността да посетим тази църква.
В ранните ми юношески години, се опитвах по всякакъв начин да угодя на семейството ми и другите хора. През сълзи се молих на Бог: “Ако наистина съществуваш, моля Те да ме спасиш.” Поисканото в тази молитва, като че ли отключи нещо в мен и тогава аз лично приех Христос. Така аз наистина разбрах че съм грешник, но аз също така открих дълбоката любов на Бог за мен. Посланието на Евангелието наистина се сбъдна в сърцето ми когато бях на 12 години. Някъде около това време баща ми се върна и нашето семейство най-накрая се събра отново. Като награда баща ми също прие Исус Христос за негов личен Спасител.
Това преобразование промени моята личност. Аз постоянно плачех, но когато разбрах, безусловната любов на Бог към мен, аз бях изпълнена с мир и сълзите ми спряха. Семейството ми все още имаше финансови проблеми, но аз бях щастлива. По-късно когато бях на 18 години Бог ме призова да стана мисионерка и да му служа в Бразилия измежду бедните деца.
